За БГ магистратите убиецът е "неизвестен", а делото - "решено"
На 30 декември 2008 г. Апелативният съд във Велико Търново потвърди оправдателната присъда, произнесена на 27 март 2008 г. от Шуменския окръжен съд на предполагаемите извършители на престъплението срещу Мартин Борилски, жестоко убит в Париж през юли 2000 г. Това било постановено въпреки множеството уличаващи данни, събрани от френските разследващи органи в рамките на тяхната процедура, която съдия-следователят от парижкия съд, наблюдаващ делото, приключва с изпращането му в углавния съд.
Обвиняемите по делото "Борилски" обвиниха двама французи за убийството
Фото actualno.com Мартин Карбовски
Фактите
На 18 юли 2000 г. Мартин Борилски (24 г.), студент по право в Сорбоната, е намерен мъртъв в стаята, която обитава, находяща се в 15-и район в Париж. По тялото му са преброени 93 удара с нож, лицето му е смазано с гира.
Разследването, проведено от следователите от Криминалната бригада към Полицейската префектура позволява благодарение на намерените ДНК следи да бъдат идентифицирани двама заподозрени: Георги Желязков, роден на 6 май 1979 г. в София, и Стоян Стоичков, роден през 1980 г. във Варна - български граждани. Двамата междувременно са се завърнали в родината.
Множеството събрани данни и доказателства са в подкрепа на уличаването на двамата цитирани заподозрени в това убийство. Френските магистрати и следователи, работещи по случая, разследват във Високоинстанционния съд в Париж, посещават на два пъти България (през септември 2001 и декември 2002 г.) в рамките на две международни следствени  поръчки с оглед разпитването на уличените. Обърканите обяснения направени от последните засилват убеждението на следователите. Желязков отрича да е бил в контакт с жертвата по време на деянието, като 7 години по-късно, по време на процеса, променя изявленията си.
Тъй като става дума за убийство на техен сънародник, българското правосъдие отваря дело в съответствие с доказателствата и данните, които са му предоставени от френското правосъдие. Твърде странно обаче, местните магистрати оставят двамата заподозрени на свобода. Що се отнася до разследването, то се проточва във времето. След като се "изгубва" в продължение на 9 месеца, делото по разследването попада най-после в прокуратурата в София, преди да бъде изпратено в Окръжния съд в Шумен.
За голямо учудване тогава за пръв път двамата уличени описват присъствието си на местопрестъплението в момента на извършване на деянието. Те обясняват, че са присъствали на нападението на техния "другар", като при това не са могли да се намесят в спречкването. Че последният ги бил помолил да си тръгнат, обяснявайки, след като е бил вече наръган 10 пъти с нож, че ще се разбере с нападателите си. Версията на заподозрените е, че те си тръгват, пропускайки да извикат помощ или да се опитат да се осведомят за съдбата на човека, наръган с нож (те обясняват, че са научили за смъртта му няколко дни след това от техен общ приятел). Така на 27 март 2008 г. съдът оправдава двамата уличени.
Френските въпроси
Нито един от въпросите, поставени от френското правосъдие, не получава отговор. А те са:
Защо ДНК на Желязков е намерена под ноктите на жертвата?
Защо трима млади хора в разцвета на силите си не са могли да се справят с двама нападатели, които са притежавали един-единствен нож?
Защо са изоставили Мартин Борилски в ръцете на двама гневни мъже, без да се опитат да му се притекат на помощ, като предупредят някого или извикат полицейските служби?
Защо тези двама непознати, които не са описани с качулки и ръкавици, не са оставили някакви следи и отпечатъци в апартамента на жертвата?
Защо Желязков и Стоичков са избягали, отнасяйки със себе си мобилния телефон на жертвата?
Защо не са представили тази версия на събитията на по-ранен етап и преди всичко по време на разпитите им от френските и българските следователи?
Защо Желязков, след като е бил разпитан от френските следователи на 26 септември във Варна, отрича да се е виждал с Мартин Борилски на 18 юли 2000 г. и напуска преди края на разпита?
Защо Желязков отказва да отговори на въпросите на 11 и 12 декември 2002 г., при условие че, ако сътрудничи при разследването, той би могъл да предостави данни, които биха позволили идентифицирането на действителните автори на деянието?
Освен това мотивацията на присъдата се основава на погрешен прочит на някои процедурни елементи. Българските магистрати вземат предвид показанията на г-н Паскал Муно, съсед на Мартин Борилски, който чул гласове и викове между 00 часа и 30 минути и 2,30 часа сутринта. Българското правосъдие се опира на тези показания и счита, че извършването на убийството е последвало напускането на Желязков и Стоичков. Но г-н Муно е подчертал, че тези шумове са идвали извън сградата, ето защо това свидетелство не може да бъде свързано със събитията.
Съдът приема също в полза на уличените факта, че трета ДНК, освен тези на Желязков и Стоичков, е намерена по цигарени фасове на местопрестъплението. Съдът забравя да отбележи, че тази ДНК съответства на ДНК на Себастиен Проази, пушач и наемодател на апартамента на ул. "Лекурб", където е идвал да нощува спорадично. Във всички случаи, нито един елемент от френското разследване не се явява в подкрепа на тезата на Желязков и Стоичков и по-конкретно на участието на двама непознати в деянието.
Два вида правосъдие
По време на процедурата по разследването са били предприети множество постъпки от френския магистрат за връзка, базиран в Загреб, както и от аташето по вътрешна сигурност в София. По време на среща с министъра на правосъдието
г-жа Рашида Дати, състояла се на 23 юни 2008 г., посланикът на Франция споделя своите забележки относно протичането на случая. Освен това той присъства на въззивния процес във Велико Търново на 22 декември 2008 г. Г-жа Дати разговаря по темата със своята колежка г-жа Тачева по време на визитата си в София на 9 септември 2008 г. Но българският съд има своя логика - след тотално протакане отново се появява един неизвестен извършител. В тази игра имат роли всички сменени и направили си отвод прокурори, изключително особеното поведение на адвоката на Борилски, който не иска "да се шуми по случая", както и невъзможността да бъдат намерени отговорните по делото съдии и прокурори днес, някои от които са разследвани за корупция. Така двете правосъдия, френското и българското, показват огромна пропаст помежду си - пропаст, нехарактерна за две страни от Евросъюза и доказваща, че има два вида правосъдие в него. Два вида правосъдие, едно от които е излишно.

– отговорите у нас, доколкото ги има, в повечето случаи са в безумно противоречие с действителността. Вече почти сме свикнали с идеята, че истината е въпрос на пари и задкулисни игри. Оставили сме мацинството безскрупулни хора да налага рамките на нашите възможности и сме изгубили интерес към разширяването им.